ПРИСМЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; присмѐя се, -ѐеш се, мин. св. присмя̀х се, прич. мин. св. деят. присмя̀л се, -а се, -о се, мн. присмѐли се, св., непрех. 1. Смея се над някого или нещо, подигравам, осмивам някого, нещо; надсмивам се. Сякого ще предумат, сякому ще намерат клупа, сякому ще се присмеят и приказка ще му извадат, както прават и сѐга пред вратниците. Т. Влайков, Съч. II, 30. Бега̀х аз от тази, коя ме погуби, / която над мойта любов се присмя / и скоро намерих сърце да ме люби. К. Христов, Т, 7. Почваше нов ден. Присмях се на нощните си страхове. Спомних си как слухтях да чуя нещо в съседната стая. А. Дончев, ВР, 61. — Ти от две жени, та нито една .. Ариф стана мрачен, затвори се. И все му се струваше, че всички му се присмиват зад гърба. Б. Несторов, АР, 230-231. // Диал. Засмивам се. Досега той [Рале] не бе чувал на негова приказка мома да се присмее. П. Тодоров, И I, 127.
2. Казвам, изричам шега, смешка, обикн. с усмивка, весело по адрес на някого или нещо; закачам се, шегувам се. Радваме се и страдаме, съчувстваме и сесприсмиваме, удобно разположени на дивана вкъщи. Само че така заменяме собствената си реалност за тази, която ни предлага екранът. Beauty, 2007, кн. 93 [еа].
◊ Присмяла се кука на крива бука (на криво дърво). Разг. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се надсмива, а самият той притежава същите недостатъци. Присмял се хърбел на щърбел. Разг. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се надсмива, а самият той притежава същите недостатъци. — Хей, слушайте, ние сигурно можем да се споразумеем — продължи царят. — В края на краищата, интересите ни са едни и същи, нали? Както вие, така и аз искаме да навредим на негодника Хайно. Това не е ли достатъчно? — Присмял се хърбел на щърбел — процеди Ането през зъби. — Мене ако питаш, ти си същата стока като Хайно. Зл. Енев, ПП [ea].
— Друга (остар.) форма: п р и с м я̀ в а м с е.